Процедурните хватки, с които опозицията губи времето на Народното събрание |
Основните принадлежности за бавене и спиране на законодателния развой са процедури по метода на водене и настояването на почивки. ГЕРБ е партията, която главно употребява тези принадлежности, което е обикновено за опозиционна партия. В 44-тото Народно събрание, в тази роля са били Българска социалистическа партия. Това са част от изводите в проучване на учредено на данните от парламентарната статистика и последващият им разбор. То търси отговорите на въпроса: Какви техники за бавене на законодателния развой са се употребявали в първите 3 месеца от 44-тото и от 47-ото Народно събрание?
Има две показа за пленарните съвещания на Народното събрание (НС) – идеалистична и цинична. Първата обрисува народните представители като " прислужници на народа ", които свястно разискват дневния ред всъщност и будно наблюдават за ефикасното протичане на съвещанието. Втората пък ги обрисува като егоистични сътрудници, които при противоречие на дневния ред с партийния интерес саботират съвещанието с процедурни хватки.
Истината е някъде по средата и значително зависи от това дали националният представител е част от ръководещото болшинство или от опозицията, както ще разберем от следното ни малко проучване.
Влизайки в проучването, си зададохме въпроса:
Ползват ли народните представители процедурни хватки, с цел да бавят законодателния развой?
За задачата взехме решение да съпоставим държанието на ръководещи и съпротива в последния парламент, изкарал цялостен мандат – 44-тото Народно събрание, с държанието им в настоящия – 47-ото Народно събрание. Анализът обгръща единствено първите 13 седмици. Сравнението е потребно, тъй като парламентарните групи на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия влизат и в двете функции – ръководещи и съпротива.
Само за 13 седмици 47-ото Народно събрание е навъртяло 231 часа и 53 минути в пленарната зала, което е с 87 часа и 49 минути повече от 44-тото Народно събрание за същия интервал от време. Разликата се дължи на няколкото маратонски съвещания, в които на дневен ред е било разискването и гласуването на Бюджет 2022. Най-дългото от тях бе на 23 против 24 февруари и продължи повече от 20 часа.
Продължителността на съвещанията напълно предстоящо е пропорционална на размера парламентарна тирада, като в 44-тото Народно събрание са изговорени общо 840 139 думи – с 53% по-малко от 47-ото Народно събрание (1 287 079 думи). По-съществена е разликата при народните представители, които в 47-ото Народно събрание са изговорили с 70% повече думи от сътрудниците им в 44-тото Народно събрание.
Първото ни умозаключение е, че опозицията има склонността да приказва повече от ръководещото болшинство. Народните представители от " Българска социалистическа партия за България " в 44-тото Народно събрание са изговорили с 37% повече думи от сътрудниците им в парламентарните групи на ГЕРБ и " Обединени патриоти ".
Същото, само че в по-голяма степен, следим и в 47-ото Народно събрание, където депутатите от ГЕРБ-СДС са изговорили с 47% повече думи от сътрудниците им в парламентарните групи на " Продължаваме промяната ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България ". Включвайки опозиционно настроените Движение за права и свободи и " Възраждане " в това съпоставяне, разликата в изговорените думи скача до 140% повече в интерес на опозицията!
Съвсем предстоящо най-активните народни представители са от опозицията. В класацията обаче прави усещане отсъствието на депутати от най-голямата ПГ в 47-ото Народно събрание – " Продължаваме промяната ", като това значително се дължи на тяхната младост и неумелост.
Любопитен факт е и че над 1/4 от цялата парламентарна тирада е изговорена от едвам 10 народни представители (4% от Народното събрание).
Стигаме до значителната част от нашето проучване, в което горната таблица е от основно значение. На пръв прочит, бие на очи четворното нарастване на броя процедури по метода на водене.
Какво е процедура по метода на водене?
Всеки депутат когато и да е може да насочи процедурен въпрос в границите на не повече от 2 минути, без да се визира същността на дебата. Според Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) такива са въпросите, касаещи дневния ред на съвещанието.
Но в ПОДНС са планувани и въпроси, които се отнасят директно до метода на водене на съвещанието. В такива случаи ръководителят има право на пояснение до 2 минути. Тоест всеки депутат може да " убие " до 4 минути време единствено като направи забележка на ръководителя на Народно събрание.
Неслучайно опозицията и в 44-тото ( " Българска социалистическа партия за България " ), и в 47-ото Народно събрание (ГЕРБ-СДС) е отличник по брой процедури по метода на водене.
Именно в следната графика намираме най-важното умозаключение на това проучване – тактиката на опозицията е да се употребяват колкото се може повече процедури по метода на водене, декларации* и почивки**.
Това става очевидно от разпределението на депутатите, употребявали процедурни хватки в 47-ото Народно събрание, като 58% от ПГ на ГЕРБ-СДС, 50% от ПГ на Движение за права и свободи и 62% от ПГ на " Възраждане " са се изказвали по метода на водене. Броят на персоналните пояснения, заявления и почивки по искане на ПГ на опозицията също е по-голям от съответния брой на ръководещото болшинство.
Важно конкретизиране е, че всички тези " хватки " са употребявани съгласно ПОДНС и проучването на " Стража " не дава оценка на използването им. Напротив, единствено излагаме кой какъв брой се употребява от тях в 44-тото Народно събрание и настоящето 47-о Народно събрание.
*Веднъж на съвещание всяка парламентарна група може да вземе думата за заявления до 10 минути по въпроси отвън разисквания дневен ред.
**Веднъж на съвещание всяка парламентарна група може да изиска спиране на съвещанието за не повече от 30 минути.
Има две показа за пленарните съвещания на Народното събрание (НС) – идеалистична и цинична. Първата обрисува народните представители като " прислужници на народа ", които свястно разискват дневния ред всъщност и будно наблюдават за ефикасното протичане на съвещанието. Втората пък ги обрисува като егоистични сътрудници, които при противоречие на дневния ред с партийния интерес саботират съвещанието с процедурни хватки.
Истината е някъде по средата и значително зависи от това дали националният представител е част от ръководещото болшинство или от опозицията, както ще разберем от следното ни малко проучване.
Влизайки в проучването, си зададохме въпроса:
Ползват ли народните представители процедурни хватки, с цел да бавят законодателния развой?
За задачата взехме решение да съпоставим държанието на ръководещи и съпротива в последния парламент, изкарал цялостен мандат – 44-тото Народно събрание, с държанието им в настоящия – 47-ото Народно събрание. Анализът обгръща единствено първите 13 седмици. Сравнението е потребно, тъй като парламентарните групи на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия влизат и в двете функции – ръководещи и съпротива.
Само за 13 седмици 47-ото Народно събрание е навъртяло 231 часа и 53 минути в пленарната зала, което е с 87 часа и 49 минути повече от 44-тото Народно събрание за същия интервал от време. Разликата се дължи на няколкото маратонски съвещания, в които на дневен ред е било разискването и гласуването на Бюджет 2022. Най-дългото от тях бе на 23 против 24 февруари и продължи повече от 20 часа.
Продължителността на съвещанията напълно предстоящо е пропорционална на размера парламентарна тирада, като в 44-тото Народно събрание са изговорени общо 840 139 думи – с 53% по-малко от 47-ото Народно събрание (1 287 079 думи). По-съществена е разликата при народните представители, които в 47-ото Народно събрание са изговорили с 70% повече думи от сътрудниците им в 44-тото Народно събрание.
Първото ни умозаключение е, че опозицията има склонността да приказва повече от ръководещото болшинство. Народните представители от " Българска социалистическа партия за България " в 44-тото Народно събрание са изговорили с 37% повече думи от сътрудниците им в парламентарните групи на ГЕРБ и " Обединени патриоти ".
Същото, само че в по-голяма степен, следим и в 47-ото Народно събрание, където депутатите от ГЕРБ-СДС са изговорили с 47% повече думи от сътрудниците им в парламентарните групи на " Продължаваме промяната ", " Българска социалистическа партия за България ", " ИТН " и " Демократична България ". Включвайки опозиционно настроените Движение за права и свободи и " Възраждане " в това съпоставяне, разликата в изговорените думи скача до 140% повече в интерес на опозицията!
Съвсем предстоящо най-активните народни представители са от опозицията. В класацията обаче прави усещане отсъствието на депутати от най-голямата ПГ в 47-ото Народно събрание – " Продължаваме промяната ", като това значително се дължи на тяхната младост и неумелост.
Любопитен факт е и че над 1/4 от цялата парламентарна тирада е изговорена от едвам 10 народни представители (4% от Народното събрание).
Стигаме до значителната част от нашето проучване, в което горната таблица е от основно значение. На пръв прочит, бие на очи четворното нарастване на броя процедури по метода на водене.
Какво е процедура по метода на водене?
Всеки депутат когато и да е може да насочи процедурен въпрос в границите на не повече от 2 минути, без да се визира същността на дебата. Според Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) такива са въпросите, касаещи дневния ред на съвещанието.
Но в ПОДНС са планувани и въпроси, които се отнасят директно до метода на водене на съвещанието. В такива случаи ръководителят има право на пояснение до 2 минути. Тоест всеки депутат може да " убие " до 4 минути време единствено като направи забележка на ръководителя на Народно събрание.
Неслучайно опозицията и в 44-тото ( " Българска социалистическа партия за България " ), и в 47-ото Народно събрание (ГЕРБ-СДС) е отличник по брой процедури по метода на водене.
Именно в следната графика намираме най-важното умозаключение на това проучване – тактиката на опозицията е да се употребяват колкото се може повече процедури по метода на водене, декларации* и почивки**.
Това става очевидно от разпределението на депутатите, употребявали процедурни хватки в 47-ото Народно събрание, като 58% от ПГ на ГЕРБ-СДС, 50% от ПГ на Движение за права и свободи и 62% от ПГ на " Възраждане " са се изказвали по метода на водене. Броят на персоналните пояснения, заявления и почивки по искане на ПГ на опозицията също е по-голям от съответния брой на ръководещото болшинство.
Важно конкретизиране е, че всички тези " хватки " са употребявани съгласно ПОДНС и проучването на " Стража " не дава оценка на използването им. Напротив, единствено излагаме кой какъв брой се употребява от тях в 44-тото Народно събрание и настоящето 47-о Народно събрание.
*Веднъж на съвещание всяка парламентарна група може да вземе думата за заявления до 10 минути по въпроси отвън разисквания дневен ред.
**Веднъж на съвещание всяка парламентарна група може да изиска спиране на съвещанието за не повече от 30 минути.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ